April 1, 2021
From PM Press
112 views


Станимир Панайотов и Daniel Lukes: Блек метълът е твърде добър, за да го преотстъпим на нацитата

Константин Георгиев

Снимка: Станимир Панайотов & Daniel Lukes, дизайн на книгата Jaci Raia

Куиър общността често се гордее със своето разнообразие. В нея, поне на теория, има място за всички, независимо от пола, формата на тялото или музикалния вкус. Тъкмо обратното важи за популярния образ на блек метъла, чиито фенове често си представяме като една затворена и антикуиър общност.

Както всички други стереотипи, тези също не са особено верни. Това ни напомня книгата Black Metal Rainbows, която представя пресечната точка на куиър изследванията и блек метъл теория. Съставители на сборника и автори на някои от текстовете в него са Даниел Люкс (Daniel Lukes) и Станимир Панайотов — двама академици, които споделят общ интерес към блек метъла в неговото пълно разнообразие. Повечето читатели на Оut.bg ще разпознаят Станимир Панайотов като куратор на София куиър форум.

В Оut.bg скоро писахме и за новата му стихосбирка, а сега ви представяме интервю с двамата съставители на Black Metal Rainbows, с които разговаряхме по повод на книгата им, която предстои да излезе през есента на 2021 година от издателство PM Press.

КОНСТАНТИН: Ще ми се да започна от най-общия въпрос: как се зароди проекта за куиър изследвания на блек метъла (black metal queer studies) и как вие се включихте в него?

DANIEL: Като идея, книгата се появи около симпозиума “Coloring the Black” (“Оцветяване на черното”), която организирах през 2015-та с Michael O’Rourke, който е една от първите фигури в теорията на блек метъла. Drew Daniel, който беше сериозно вдъхновение за проекта, също се включи. Той е част от дуото Matmos, работил е с Björk върху албумите ѝ Vespertine и Medúlla, а освен това е и академик. Има и страничен музикален проект, The Soft Pink Truth, чийто албум Why Do the Heathen Rage е нещо като диско, електронно и индъстриъл преработване на блек метъла. Конференцията се състоя през 2015-та и имаше доста негативен отзвук около нея: много хора просто ни пращаха смъртни заплахи и тролеха по всякакъв начин.

Пренесохме две основни теми от конференцията към книгата. Първата е дъгата или цветовете, съществуващи в блек метъла, а другата е отварянето на жанра към перспективата на джендър и куиър теорията. Това не беше правено от оригиналната група теоретици на блек метъла. До някаква степен се бунтувахме срещу тяхната визия за блек метъла. За тях жанрът е дълбоко свързан с философията на романтизма, силно ницшеански е и приема без критика много от идеите, които блек метъла има за себе си.

КОНСТАНТИН: Книгата се корени в академична конференция, но не е съвсем академична сама по себе си. Разкажете какво има в нея.

DANIEL: Има си своите академични елементи, но някои от текстовете са съвсем друг тип писане, независимо дали са журналистически или лични есета, или манифести. Един от основните проблеми на първоначалната блек метъл теория е че е силно постмодернистка критическа теория. Малко прилича на клуб. Ние обаче не искахме да говорим само с академичните културолози и теоретици на метъла и  така нататък, а искахме да се обърнем и към феновете. Ще ни се феновете на блек метъла да стигнат до тази книга, а дори и хора, които имат съвсем бегло понятие що за жанр е това.

Затова ни беше важно да превърнем тази книга в илюстровано издание, което не просто да разкаже, а и да покаже многообразието на блек метъла. Затова книгата е пълна с изкуство, а дизайнеркатаJaci Raia е съавтор наравно с нас двамата.

СТАНИМИР: Включихме и много други артисти. Търсенето на тези страшно готини творци беше наистина интересен процес. Разбира се, не успяхме да включим всички, които искахме. Понякога се случва да пишеш на някого, който си убеден, че ще е наистина щастлив да се присъедини, но те въобще не отговарят. Успяхме все пак да включим доста утвърдени артисти, както и някои, които тепърва градят кариерите си, но са страшно обещаващи. Опитахме се да не му мислим много и да оставим и визуалната страна на нещата да води разказа в книгата.

КОНСТАНТИН: Нека се задържим на темата за творческото разнообразие, като се върнем към нещо, което Daniel каза за романтичната ницшеанска идея, която често върви с жанра. За много хора, блек метълът се свежда до блек метъла от 90-те, с всичките сатанистки скандали и убийства, и цялата тази история. В този контекст ми е любопитно как въобще куиървате тази история и по какъв начин “куиър” се вписва тук въобще?

СТАНИМИР: Това, за което говориш, е втората вълна на блек метъла от 90-те. Причината много хора въобще да са чували за жанра е заради сатанистките скандали, които превърнаха жанра в световен феномен. Но блек метълът не се изчерпва с това. Той има много по-сложна и живописна история още от Venom насетне, така че ако искаш да си стриктен в подхода си към куиърването на блек метъла, трябва наистина да започнеш от самото начало. Не от средата. Обикновено обаче хората избират средата и започват с втората вълна все едно е първата. Проблемът не е в това, че хората забравят за първата вълна — напротив, знаят за нея, но това заличаване се случва по всеобщ консенсус, така да се каже.

Трябва да отбележим и че самата идея за куиърване е леко ретроспективна и затова е малко подвеждаща като дума, тъй като ние не се опитваме просто да покажем историята на това колко куиър е блек метълът. Разбира се, това е част от целта ни, но ние градим върху куиър история, която вече съществува, така че в книгата се опитваме да запазим този баланс.

DANIEL: Това е важен момент, защото много хора биха казали, а някои вече казаха, “Как въобще се осмелявате да вкарвате всичко това в блек метъла?” Но едно от нещата, които се опитваме да покажем е че всичко това винаги си е било там. Винаги е имало нещо куиър в блек метъла. Дъгата винаги е била вътре в жанра. Така че не правим нещо съвсем ново, просто хвърляме светлина върху неща, които вече са съществували. Някои групи имат своя интерес да изтъкват други елементи от жанра: война, мрачните студени царства, цялата тази история. Но винаги е имало и една блестяща дъга, която репутацията на блек метъла някак си е обгърнала в тъмнина. Така че това, което правим, е да я извадим от този мрак и да, има нещо много приятно в това. Популярният образ на блек метъла си е отделно нещо, но на мен ми се струва, че е страшно забавно да покажем колко много други неща се крият в историята на жанра.

КОНСТАНТИН: Нека поговорим за дъгата тогава. Много ми допадна, че въведението на книгата е структурирано около различните цветове, които могат да се впишат в историята. И много харесах фразата, която използвате за блек метъла, когато го наричате “екология от идеи”. Бихте ли дали някои примери за това разнообразие?

DANIEL: Първоначалната ми идея за въведението беше да го организираме като блек метъл дъга и да отделим по няколко абзаца на всеки цвят. За жалост това не ни се получи съвсем, тъй като въведението се получи твърде дълго. Един от цветовете, които не успяхме да разгледаме в дълбочина, е синьото — включително и като жанра блус. Нали знаеш, че всички видове рок произлизат от блуса и колко централна е тъгата за блек метъла — усещането, че те е налегнала тъга (having the blues), да се чувстваш тъжен (feeling blue). Синьото в тези фрази винаги е свързано с това да се чувстваш тъжен, доста често заради несподелена любов. Но какво се случва с любовта в блек метъла? В някаква степен, блек метълът създава свят, който се преструва, че любовта не съществува, има само омраза. Но любовта трябва да се появи все някъде и в блек метъла любовта често се проявява по някои страшно криви и тъмни начини: любовта към насилие или бездната на национализма, която е ужасяващо изкривяване на това какво може да е любовта.

Друг аспект е, че блусът до голяма степен е чернокожа музика, така че ни се щеше да говорим за блек метъла и от гледната точка на расите. Тук имаш черното на черния метъл, но и черното на черната кожа, което постоянно бива заличавано от перформативната белота на блек метъла. В книгата сме включили страхотен текст на Laina Dаwes, което критикува Varg Vikernes от Burzum, който се опитва да се отдалечи от африканските корени на блуса и рока, опитва се да заличи тази история. Според мен е важно да не забравяме тази история.

СТАНИМИР: Две неща по отношение на цветовете. Първо, цялата идея за спектъра е важна, защото самата дъга е спектър, нали? Така че в нея са включени различни цветове. Но спектърът може да се сведе и до един цвят. Има хора, на които им се иска тази книга да е изцяло за спектъра на черното само по себе си, защото в крайна сметка и тук има нюанси. Представи си, че пращаш книгата си в печатницата: ако корицата ти е черна, винаги те питат какво точно черно искаш.

Другото нещо е, че книгата сама по себе си е спектър, тъй като постоянно я обогатявахме от момента, в който започнахме да работим върху нея преди пет години, та досега. Богатството на блек метъла преди пет години не е това, което е сега. Така че докато работиш върху книга като тази, трябва да си наясно как тази екология от идеи се развива. Не знам дали следиш групата Ulver? Те са банда, която започва като типична норвежка блек метъл банда през 90-те и за мен лично е христоматиен пример колко разнообразен може да бъде блек метъла. Започват с типично блек метъл звучене, но сега са почти дрон и ембиънт. А в текстовете си обсъждат страшно различни теми, които поне на мен ми се струват неизчерпаеми.

DANIEL: Аз израснах през 90-те и затова 90-те ми се струват златната епоха на всичко. Но Svein Egil Hatlevik в едно от интервютата за книгата, казва, че златната епоха на плуралистичния блек метъл е сега. И ми се струва, че има доста истина в това твърдение. Деветдесетте са години на креативност, но след 2000-та блек метълът се превърна в консервативен жанр. Сега обаче се отваря отново към външни влияния — може да звучи поп, индъстриъл, електроника, може да е всичко, каквото пожелаеш. Стриктното разделение между музикалните сцени като цяло отслабва и ми се струва, че това се отнася и към куиър и хетеро идентичностите. Сега можеш да си куиър, да си транс и това да е част от творческата ти идентичност. Не е просто нещо странично, а е нещо централно за възгледите ти. Затова сега имаш проекти като Feminazgûl, които като че ли не биха могли да съществуват преди десетина години. Авторката на проекта Margaret Killjoy също има свой текст в книгата.

СТАНИМИР: И последна мисъл за тази екология от идеи. Не знам дали помниш така наречените метъл шопове в България? Те са си деведесетарски феномен и до ден днешен, като влезеш в метъл шоп в България, се озоваваш в някакъв идеологически миш-маш, където една до друга са сложени нашивки от целия идеологически спектър, от свастики до антифа символика и е страшно объркващо. Ако някой от Западна Европа влезе в български метъл шоп, ще бъде тотално поразен от идеологическото безразличие на консумеризма. Но хората от метъл шоповете явно смятат, че трябва да включиш всички. И това е феномен от 90-те, който си продължава и днес.

КОНСТАНТИН: Като си говорим за България, страшно ми е любопитно да кажеш как очакваш книгата да намери своя път до българска публика?

СТАНИМИР: Надявам се, че ще се зароди интерес, когато книгата излезе от печат. Струва ми се забавно — но съм и радостен, — че това първо интервю за книгата ще бъде публикувано в куиър уебсайт, а не в музикален сайт. Струва ми се като невероятна възможност за разговор с различни общности в България. Като всичко друго в нашия регион, не мисля, че книгата ще предизвика някакъв особен скандал, защото при нас е много трудно да превърнеш каквото и да е в скандал. Самият регион е олицетворението на скандала, а го има и това славянско безразличие към на практика всичко. Така че е трудно нещо да се превърне в обект от публичното пространство, който да има реално отношение към живота на хората. Аз лично не очаквам нещо такова да се случи. По-скоро ми се струва, че ще има мнения тип “А, има един педал в България, който се опитва да се прави на social justice warrior.” Това е реториката, която очаквам като цяло, може би дори и от някои куиър хора, защото и ние можем да сме съучастни в този тип дискурси. По принцип, разбира се, не само в България. Но страшно се радвам, че книгата има българска нишка. Ангел Симитчиев също написа текст и една от главите в книгата е негова.

КОНСТАНТИН: Това, което казваш, че куиър хората могат да са съучастници в някои хегемонни дискурси, ме връща към фразата “екология от идеи”. Бях изненадан колко добре това понятие описва и куиър идентичностите, които могат да съдържат толкова различни политики и други идентичности в себе си. Във въведението има един цитат, който ми се струва, че добре пасва както на блек метъла, така и на куиър хората: “Блек метъл дъгите включват и утвърждават всяка разлика, защото именно чрез различията си се създаваме като идентичности.”

DANIEL: А нататък текстът продължава, “И тъй като всички са поканени отвъд тази блек метъл дъга, може да се каже, че никой не е поканен.” Мисля, че едно от основните послания на книгата е, че блек метълът е отворен за абсолютно всички. Има хора, на които им се иска блек метълът да е ексклузивен клуб, но част от аргумента ни е, че музиката е за всички. В книгата показваме отново и отново, че блек метълът е нещо прекалено яко , за да го оставим в ръцете на нацитата. Може и да се опитват да си го присвоят, но няма причина да им го преотстъпим. Често хората, които не знаят много за жанра, но са чували, че е пълен с нацита, казват “Знаеш ли, забрави, даже не ми се занимава с това.” Струва ми се, че нашият проект има за цел да надхвърли тази нагласа и да каже, “Не, те не го заслужават.” Всъщност, те са единствените, които заслужават да бъдат изритани от блек метъла, защото те са единствените, които отказват да допуснат някои хора до него.

СТАНИМИР: Смятам, че аргументът, че идентичностите са конструирани през разликите помежду им, е доста стандартен в социалните науки и хуманитаристиката. Има консенсус по темата в изследванията на всякакъв вид идентичности. От тази гледна точка, цитатът, който си избрал, е нещо, което аз лично исках да заявя, защото ми се струва, че макар да е относително стандартен аргумент, отзвукът му отвъд академичните среди е доста слаб. А подобен консенсус във фендъма въобще липсва. Така че тази идея, че блек метълът трябва да е включващ, защото всички фенове сме различни, всъщност е доста встрани от това, което доста фенове си представят.

Black Metal Rainbows предстои да излезе през есента на 2021 година от издателство PM Press.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на [email protected].




Source: Blog.pmpress.org